бляскащи
16.3.2011
"Животът е кратък, затова
прощавайте бързо,
целувайте бавно,
обичайте истински,
смейте се неудържимо
и никога не съжалявайте за онова,
което ви е накарало да се усмихнете."
гаснещи
и мълчаливи
събрани заедно
за да разказват
13.1.2013
Разбрал си.
Сега си спокоен.
И можеш да вървиш нататък.
Не се обръщай,
щом вече си подминал.
Изоставените няма да те чакат.
Посоките се сменят. С хората.
Които си поискал да се случат.
"Станах толкова силна, че можех да си позволя да заплача, но бях забравила как се плаче. Вече бях силна и можех да си позволя да закрещя, но устните ми мълчаха неми. Можех и вече дори да избягам, но нозете ми бяха вкаменени. Толкова силна бях станала, че се бях превърнала в скала.
И понеже бях силна, дори можех да моля.
Помолих дъжда за сълзите му. Помолих гръмотевицата за крясък. Помолих вятъра да избяга до чужди земи …
Ето, бях толкова силна, че владеех стихиите, но себе си вече не можех. Не можех да се разплача.
Станах толкова силна, че не можех да проявя слабост.
Как да бъде слаба една скала?
Мина един скитник и каза: Просто си спомни, че си жена…."
Й. Богомилова
25.11.2012
"Луната можеш ли в небето
да спреш да свети само тук
и на момичето сърцето
да спреш да не обича друг?"
21.10.2012
Умират маските...
лицата в тяхна памет
създават [ново] себе си
В играта със спомени
без очертания
формираме бъдеще...
30.4.2012
И все към теб
и все от тебе бягах...
забързана в мълчание
22.3.2012
Свръхнова
Когато се любим... се раждат звезди...
Избухват свръхнови...
Небето гори...
Рушат се окови...
И после вали...
Моето аз -
всъщност си Ти...
К. Илиев
Виж, не се забравя ей така
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня...,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си й дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да й кажеш сбогом.
8.9.2011
из забележителностите по софийските улици
"ще се превърна в хартия
ще вляза в хиляди чужди глави
ще се препарирам на празния лист
завинаги
защото почеркът дълбае белег
че си бил"
ЯРсен ВасилеВ
16.8.2011
Подарих младостта си на вятъра
и той я разпиля.
Подарих гордостта си на огъня
и тя угасна.
Потърсих себе си във волята
и се намерих в празнота,
загубен е даже и споменът,
че някога с теб съм била...
13.1.2013
Разбрал си.
Сега си спокоен.
И можеш да вървиш нататък.
Не се обръщай,
щом вече си подминал.
Изоставените няма да те чакат.
Посоките се сменят. С хората.
Които си поискал да се случат.
11.12.2012
"Станах толкова силна, че можех да си позволя да заплача, но бях забравила как се плаче. Вече бях силна и можех да си позволя да закрещя, но устните ми мълчаха неми. Можех и вече дори да избягам, но нозете ми бяха вкаменени. Толкова силна бях станала, че се бях превърнала в скала.
И понеже бях силна, дори можех да моля.
Помолих дъжда за сълзите му. Помолих гръмотевицата за крясък. Помолих вятъра да избяга до чужди земи …
Ето, бях толкова силна, че владеех стихиите, но себе си вече не можех. Не можех да се разплача.
Станах толкова силна, че не можех да проявя слабост.
Как да бъде слаба една скала?
Мина един скитник и каза: Просто си спомни, че си жена…."
Й. Богомилова
25.11.2012
"Луната можеш ли в небето
да спреш да свети само тук
и на момичето сърцето
да спреш да не обича друг?"
21.10.2012
Умират маските...
лицата в тяхна памет
създават [ново] себе си
В играта със спомени
без очертания
формираме бъдеще...
30.4.2012
И все към теб
и все от тебе бягах...
забързана в мълчание
22.3.2012
Свръхнова
Когато се любим... се раждат звезди...
Избухват свръхнови...
Небето гори...
Рушат се окови...
И после вали...
Моето аз -
всъщност си Ти...
К. Илиев
6.2.2012
любов, която много ти е дала.
Която ти е вземала съня...,
която за ръка те е държала.
Която те е вдигала и над
омръзналите вече битовизми.
Която е засищала и глад,
която ти е давала и риза.
Не се преглъща като залък тя -
застава ти на гърлото и дращи.
Отива си с нечувана цена,
която много трудно се заплаща.
Не се прежалва и със черен шал -
тя мрази някой помен да й прави.
Каквото и преди да си й дал,
не ще си го откупиш. Не продава!
Не я очаквай в някой друг живот.
Един път се гори във този огън.
Не се забравя истинска любов.
И двеста пъти да й кажеш сбогом.
8.9.2011
из забележителностите по софийските улици
"ще се превърна в хартия
ще вляза в хиляди чужди глави
ще се препарирам на празния лист
завинаги
защото почеркът дълбае белег
че си бил"
ЯРсен ВасилеВ
16.8.2011
Подарих младостта си на вятъра
и той я разпиля.
Подарих гордостта си на огъня
и тя угасна.
Потърсих себе си във волята
и се намерих в празнота,
загубен е даже и споменът,
че някога с теб съм била...
16.3.2011
"Животът е кратък, затова
прощавайте бързо,
целувайте бавно,
обичайте истински,
смейте се неудържимо
и никога не съжалявайте за онова,
което ви е накарало да се усмихнете."
