Сега ще ви забравя и завинаги
завинаги ще ви спася във себе си,
ще ви спася във себе си... не в спомена,
не в жалката, печална деформация
на спомена - с която отмъщаваме,
прощаваме, променяме...
изгубваме...
Ще ви забравя с удоволствие, бъдете вий
над паметта ми, както там, във времето
под голите дървета, под закрилата
на дъждовете... помня ви във въздуха
..............................................
Над паметта ми винаги бъдете вий
над моето умиране във делника...
Неразрушима, лъчезарно хубава
с ръцете си, с нозете си, с очите си
и с рамене, унесени във спомена
за бившите мъже.
ХРИСТО ФОТЕВ
