"Раздялата не е в думите... раздялата е в премълчаването, в страха, че нещо ще изчезне. Раздялата не е във времето, в което си подаваме за сбогом ръце и тръгваме... Раздялата е след това... започва с разстоянието, което никой не минава... започва с дяволското страдание и свършва... неизменно свършва със забрава."
Моменти на равносметка. Често ни се случват, когато нещо свършва. Отново раздяла. С поредна година. И с още нещо. Понякога много, понякога нищо...
Отдавна не пиша.
Отказах се от власт над думите. Превзеха ме. И аз ги изоставих. Паднаха като дрехи от мен. Оттогава се разхождам гола. Наивна. И някак ми е по-уютно. Понякога ми липсва мирисът им и за малко ги навличам. Но толкова скоро отново се свличат...
Сега играя с тях. Оставям ги свободни.
Писали са много за раздялата. Всеки я е преживявал. Е, някои не съвсем... така де, постоянство. Забравяме да си тръгнем навреме. Не ни се иска. Може би навик. А може би страх, че не остава нищо.
Да нямаш е понякога спасяващо. Нямането е да имаш нужда. Често правим от нуждите си драма. От слабост.
Страстта е дар. Но те поваля. Разходва толкова от теб, колкото домогне - до момента, в който вече я цениш. И се променяш.
Твърде смело е да вярваш. Че се е случило. Или че е приключило...
*
Думи.
Изхабяват.
Уморяват. От неистинност.
Как да се побереш в тях? Трудно е...
*
Топъл чай и топла музика.
Вън - студено. Вътре - празно.
Има място.
За много неща.
Малко от тях са се случили.
Живот очакване. Все подготвяме за нещо, което някога ще дойде. Когато вече е нечакано...
Мъка е, задето се разминахме. После става ясно: не си го оценил. Остава само носталгията. По мечтаното.
Извърташ се. И просто тръгваш. Понеже е късно. И очакванията са празни.
Тъмно е. А трябва да готвиш новия ден. Още преди да си поискал да изпратиш стария...
Дни и хора, все някога тръгват. Срещите са кратки. И са само повод. Да бъде друго...
*
Синьо ми е,
и студено.
Думите не топлят никак.
Нито мисли отвисоко.
Пратени, да те покрият.
*
Имало мъдрост, отвъд нашата. Подреждала процесите уместно. Ако и така да е, претенцията да си я постигнал не прощава...
хора-руини
- какво ли не правят, за капка значимост.
*
Година на срещи. С неща, хора, процеси. В някои си се включил, в други не. Понякога стоиш отвън, непоискан. Друг път сам не искаш да приемеш. Закриваш поглед.
*
там си.
различен. светъл.
във времето
някъде
някога
може би
време е
Да бъде.
...
