Може би точно тогава решаваш сам,
а после се вижда доколко можеш да си твърд в решенията си...
и дали допускаш нещата и хората да те "променят"...
и по какъв начин...
И кое обичаме всъщност? Хората, или техните избори...?
да обичаш, без да познаваш... нима това не е просто самовнушение... или отговор на лична потребност, която не разбираш
после защо имало толкова излъгани...
все се надяваш, че някой ще ти разкрие с отношението си нещо повече за теб самия, което все още не си разбрал
Няма я онази голяма, безпричинна, идеалистична любов.
Всяка любов е път към себе си, отговор на нуждата да се познаеш и да се изразиш,
да се заявиш и да ангажираш хората... понеже чрез тях си нещо.
Другото е мистика, която не дава ясни отговори.
Решението да вярваш в нещо не променя фактите... които не разбираш.
***
"Онова, което остава, когато махнеш всичко, свързано с "всеки".
Онова, което остава, което не зависи от никого, си ти.
Винаги остава. Иначе нямаше да те има."
