Лайбниц, “Монадология”
Същност на монадите
Монадата е сътворено същество [6, 10], проста субстанция [1] и доколкото съдържа в себе си известно съвършенство, тя може да се нарече също така и ентелехия[1] [18]. Понеже са прости субстанции, монадите започват и завършват съществуването си само изведнъж, чрез сътворяване или унищожение, а не по естествен начин [5, 6].
Монадите са атомите на природата, те са устойчиви цялости [7]. Съществуването им се извежда от факта, че имат качества. Различават се помежду си само по качествата си, не и в количествено отношение. [8]
Като проста субстанция, монадата не се състои от части [2], но в нея има определено множество от действия [16]. Тъй като няма субстанция или акциденция, която да може да проникне в монадата отвън, изменението й се обяснява с процесите, които протичат вътре в нея. [7]
Перцепциите и техните изменения
Както всичко сътворено, монадите също се изменят постоянно [10] и многообразието им се дължи на различните промени, които протичат във всяка една монада [12]. Това множество от вътрешни дейности на монадите Лайбниц нарича перцепция, т.е. неосъзната представа[2]. [14, 17] Една перцепция може по естествен начин да възникне от друга перцепция, както едно движение може да възникне от друго само по естествен начин. [23] Простата субстанция не може да съществува, ако в нея няма движение (перцепиране). Вътрешните дейности на монадите се състоят единствено в перцепции и техните изменения [17]. Всяко сегашно състояние на една проста субстанция по естествен начин е следствие от нейното предшестващо състояние, също така както нейното настояще носи плода на бъдещето. [22]
Преходът от една перцепция в друга се осъществява чрез принципа на желаенето [15]. Под "монади" или "ентелехии" следва да се разбират по-точно онези прости субстанции, които имат само прости перцепции. Простите монади са винаги в състояние на безсъзнание, понеже нямат в перцепциите си нищо ясно. [24] Душата обаче е нещо повече от простата монада [20]: душата е монада, чиято перцепция е по-ясна и е съпроводена от памет [19]. Животните също имат по-ясни перцепции. [25]
Паметта снабдява душите с един вид свързване на перцепциите, на което разумът подражава, но то трябва да се различава от него. [26] Хората действат като неразумни животни, доколкото свързването на техните перцепции следва само принципа на паметта – подобно на лекарите емпирици, които имат просто практика без теория. [28]
Вечните истини и тяхното познаване
Духът (разумната душа) ни дава познанието на необходимите и вечни истини. Това е, което ни отличава от простите животни и ни издига до познанието за самите нас и за бога. [29]
Чрез познанието за необходимите истини и чрез техните абстракции ние се издигаме до рефлексивните актове, които ни позволяват да мислим за това, което наричаме "аз". Главно до тези рефлексивни актове се свежда употребата на нашия разум. [30]
Рефлексивната дейност се основава на два велики принципа:
(1) принцип на противоречието: неистинно е това, което съдържа в себе си противоречие, а истинно е това, което е противоположно на неистинното или му противоречи [31]
(2) принцип за достатъчното основание: един факт може да се счита за действителен или съществуващ, а едно изказване за истинно само, ако има достатъчно основание да е така [32]
Има два вида истини:
(1) истини на разума: те са необходими и тяхната противоположност е невъзможна [33]; необходимите истини зависят единствено и само от разсъдъка на бога и образуват неговия вътрешен предмет [46]
(2) истини на факта: те са случайни и тяхната противоположност е възможна [33]; принципът на случайните истини е съответствието или избора на най-доброто [46] Основанието за необходимите истини се намира чрез анализ: те се разлагат до по-прости истини и идеи, докато се достигне до първоначалните основни истини –елементарните принципи (достатъчните основания) на нещата. [34] Тези елементарни принципи (аксиоми, постулати) вече не могат изобщо да се доказват, а и не е нужно: те са тъждествени изказвания, чиято противоположност съдържа явно противоречие. [35]
Доказване съществуването на бога
Реалността на същностите, възможностите и вечните истини има своето основание в нещо, което е по необходимост съществуващо и действително, т.е. в бог. Бог е необходимо съществуващ, тъй като той е такова същество, за което е достатъчно да е възможно, за да е действително. [44] Само бог (необходимото същество) има тази привилегия да съществува необходимо, ако е възможен. [45]
Последното основание на нещата трябва да се намира в една необходима субстанция (бог), в която многообразието на измененията да се съдържа изключително "еминентно" като в източник. [38] Понеже тази субстанция е достатъчно основание за цялото многообразие, а то навсякъде се намира във връзка и зависимост, то има само един бог и този бог е достатъчен. [39]
Лайбниц доказва съществуването на бога по два начина:
(1) апостериорно доказателство: съществуват случайни същества, които могат да имат своето последно (достатъчно) основание само в необходимото същество, което има основанието на своето съществуване в самото себе си [45]; бог е източник на съществуванията, но и на същностите, доколкото те са реални (реалното във възможността)
(2) априорно доказателство: нищо не може да пречи на възможността на това, което не включва в себе си никакви граници, никакво отрицание, а следователно и никакво противоречие; разсъдъкът на бога е областта на вечните истини или на идеите, от които те зависят – доколкото вечните истини са реални, има бог [44, 45]
По този начин се достига до извода, че без бог не би имало нито нещо съществуващо, нито нещо възможно. [43] Бог е безграничен и съдържа максималната възможна реалност, тъй като няма нищо вън от него. Той е най-висшата субстанция, която е единствена, всеобща и необходима. [40] Само бог е първоединство и първомонада. Всички сътворени или изведени монади са негови създания и възникват чрез непрекъснатите излъчвания на божеството, ограничени от възприемчивостта на творението, за което е съществено да бъде ограничено. [47]
Степените на съвършенство
При бог няма граници, от което следва, че той е абсолютно съвършен [41], а създанията дължат своите съвършенства на влиянието на бога. Несъвършенствата им обаче се дължат на собствената им природа, която е крайна. [42] Монадата действа, доколкото перцепира ясно (в това е нейното съвършенство) и страда, доколкото перцепциите й са объркани (в това е нейното несъвършенство). [49]
Правото на съществуване на дадено нещо се определя от степента на неговото съвършенство. [54] Затова и съществуващият свят е по необходимост най-добрият възможен, тъй като от безкрайно многото възможности бог е избрал да реализира точно тази. [53, 55] Световният ред е невъзможно да се направи по-добър, отколкото е. [87-90]
За атрибутите на бога
В бог и в монадите има определени атрибути, но докато в бога те са абсолютни или съвършени, то в сътворените монади (ентелехиите) те са само повече или по-малко сполучливи подражания на божествените според степента на тяхното съвършенство: [48]
АТРИБУТ
|
БОГ
|
СЪТВОРЕНА МОНАДА
|
СИЛА
|
източник на всичко
|
индивидуално ядро (основа)
|
ПОЗНАНИЕ
|
съдържа многообразието на идеите
|
способност за перцепция
|
ВОЛЯ
|
извършва промените или създаването според принципа на най-доброто
|
способност за желание
|
Взаимодействие между монадите
Една сътворена монада не може да има физическо влияние върху вътрешното битие на друга, освен чрез намесата на бога. Едва чрез идеите на бога една монада може да бъде зависима от друга. [51]
В отношенията на една монада се отразяват всички останали монади, поради което монадата е "постоянно живо огледало на света”, "навсякъде отразява точно всички останали субстанции”. [56, 59] Всяка част на материята е делима до безкрайност и всяка част безкрайно би могла да продължи да се дели на части, от които всяка има собствено движение. В противен случай би било невъзможно всяка част на материята да може да отразява света. [65]
Всяко тяло усеща всичко, което става в света, така че някой, който вижда всичко, би могъл да прочете във всяко едно отделно тяло това, което става навсякъде и даже какво вече е станало или ще стане. Но една душа може да чете в самата себе си само това, което е представено ясно; тя не би могла изведнъж да разгърне това, което в неразгънат вид се съдържа в нея, защото това разгъване отива до безкрайност. [61]
Душите са живи огледала или отражения на света на създанията; духовете обаче са също и отражения на самото божество или на мирозданието и са способни да го познаят и имитират нещо от него в архитектонични мостри, понеже всеки дух в своята област е сякаш едно малко божество. [83]
Монадите са ограничени в познанието, което имат и се различават една от друга по степените на ясните перцепции. Всички монади се отнасят само смътно към безкрайното, към цялото. [60]
Телата на монадите
Тялото, което принадлежи на една монада, която е негова ентелехия или душа, образува с ентелехията това, което може да се нарече живо, а с душата това, което се нарича животно. [62] Всяко живо има своята ентелехия или господстваща душа. [70] Всички тела се намират в едно постоянно оттичане и втичане, както реките, и непрекъснато влизат и излизат части. [71]
Душата променя тялото само постепенно и последователно, никога не се лишава отведнъж от всичките си органи. Метаморфози има често при животните, но никога метемпсихоза или преселване на души. Също така не съществуват отделени души или гении без тела. Единствено бог е напълно нетелесен. [72]
Всяко органично тяло на едно живо същество е вид божествена машина или естествен автомат. Машините на природата, т.е. живите тела, са машини и в своите най-малки части чак до безкрайност. Това е разликата между природата и техниката, т.е. между божествената изкусност и нашата. [64] Не само душата (като огледало на един неразрушим свят) е неразрушима, а и самото животно, при все че неговата машина често загива на части и съблича или приема органична обвивка. [77]
Органичните природни тела никога не произлизат от хаос или от гниене, а винаги от семена, в които несъмнено е съществувала някаква преформация. Така се достига до възгледа, че не само органичното тяло е налице в семето, а също и една душа в това тяло, т.е. самото живо същество. Чрез зачатието това живо същество става способно изключително за голямо преобразуване; чрез това то става създание от друг вид. [74] Живите същества, от които някои чрез зачатие се издигат до стъпалото на по-големи животни, могат да се нарекат сперматични. [75]
Животното и душата възникват само заедно със света и не завършват по-рано съществуването си от него. Все пак при разумните живи същества е налице особеното, че техните малки сперматични животни именно докато те не са нещо повече от такива, имат само обикновени или усещащи души; но щом като онези, които, така да се каже, са избрани, достигнат чрез действително зачеване до човешката природа, то и техните усещащи души се издигат на стъпалото на разума и до привилегията на духовете. [82]
Душата следва своите собствени закони и също тъй тялото – неговите си; те се срещат по силата на хармонията, която е предустановена между всички субстанции, понеже те всички са представени на един и същ свят. [78]
Ако животното никога не започва съществуването си по естествен начин, то и никога не го завършва по естествен начин и не само, че няма пълно раждане, но също така няма и пълно разрушение, нито пък смърт в строгия смисъл. [76] Затова никога няма пълно раждане и пълна смърт (състояща се в отделянето на душата от тялото). Това, което наричаме раждане, е в действителност развитие и растеж. Така и това, което наричаме смърт, е свиване и намаляване. [73]
Принципът на предустановената хармония
В света няма нищо пусто, нищо безплодно, нищо мъртво, в него няма никакъв хаос, никакво безредие освен само привидно. [69]
Монадите (субстанциите) са свързани помежду си по такъв начин, че да има баланс в съществуващото. [52, 56] Световната хармония се дължи именно на отношенията между тях.
Душите действат според законите на крайните основания чрез желания, цели и средства. Телата действат според законите на действащите причини или на движенията. И тези две царства (това на действащите причини и това на финалните основания) хармонират помежду си. [79] В това се състои принципът на предустановената хармония: телата действат така, като че ли няма никакви души, и душите така, ката че ли няма никакви тела; двете заедно действат така, като че ли едното упражнява влияние върху другото. [81]
Има съвършена хармония между две естествени сфери – тази на действащите причини и тази на крайните основания. Има и една втора хармония: между физическата област на природата и моралната област на милосърдието, т.е. между бога, строителя на световната машина, и бога, монарха на божествената държава на духовете. [87]
Идеята за божествената държава
Духовете са способни да встъпят в определена общност с бога и бог се намира с тях не само в отношението на изобретател към своята машина (какъвто е случаят при останалите творения), но и в отношение на властелин към неговите поданици и даже на баща към своите деца. [84]
Събранието на всички духове трябва да образува царството на бога, т.е. най-съвършената държава, която е възможна при най-съвършения от всички монарси. [85]
Това царство на бога, тази действително универсална монархия, е един морален свят в природния свят и най-възвишеното, най-божествено между творенията на бога. В него се заключава истинската чест на бога, която той не би имал, ако неговото величие и неговата доброта не биха се познавали от духовете и ако те не биха им се възхищавали. [86]
[1] Ентелехия (гр. en, ‘във’, telos, ‘цел, причина’) – осъществявеност на смисъла на дадено нещо; терминът е на Аристотел.
[2] Перцепцията трябва да се различава от аперцепцията (осъзнатата представа) (вж. 14, 19 в "Монадология").
