Рудолф Щайнер, Човешка и космическа мисъл, Антропософско издателство "Даскалов", Стара Загора 2009 г.
"Ако търсим цялостно обяснение на света, към каквото се стремим, ние трябва да се обърнем към спиритуализма и да приемем, че Духовете на Йерархиите наистина съществуват." (с.50)
ОСНОВНИ МИРОГЛЕДНИ ПОЗИЦИИ
Има 12 основни мирогледа, всички останали са техни производни. Не само един мироглед е правилен и следва да бъде защитаван, а всичките дванадесет. Основанията за всеки един от 12-те са еднакво добри. От мисловна гледна точка, оправдани са всичките 12 мирогледа. Светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всичките му страни.
МАТЕРИАЛИЗЪМ (с.41-42) Човек не може да намери пътя към Духа и е много трудно да му бъде доказано съществуването на духовния свят. Такива хора остават при това, за което вече знаят нещо, при това, за което са предразположени да имат някакво познание. Те остават при това, което упражнява върху тях непосредствено и най-грубо въздействие: материалните неща. Съществува само това, което изглежда според описанията на сетивата.
СПИРИТУАЛИЗЪМ (с.42) Човекът е предразположен във всички материални неща да вижда не друго, а проявления на духовния свят. За такива хора материалното е само едно откровение на духовното: само Духът е истинното и висшето, това, което е действително реално, а материята е само една измама, една фантасмагория (пълно отричане на материалния живот). Духът се признава за най-реалното нещо, но се отрича материята с нейните закони. Да се говори за един всеобщ Дух ("пневма") е объркващо: трябва да си изградим представа за Духовете на различните Йерархии.
РЕАЛИЗЪМ (с.43) Около нас е разположен един свят, който виждаме и върху който можем да мислим; реалистът не се интересува особено дали в основата на този свят лежи някакъв дух, или не.
ИДЕАЛИЗЪМ (с.44) Около нас е разположен светът на материята, на материалните процеси и явления, но сам по себе си този свят е лишен от смисъл; идеалното трябва да е в основата на мировите процеси - реалният живот получава смисъл, само ако е проникнат от идеалното. Всичко е само средство за идеите, които пронизват и ръководят мировите процеси.
МАТЕМАТИЗЪМ (с.46) Математистът приема за действително само това, което може да бъде изразено с едни или други математически формули; не е валидно нищо друго, освен математическата формула.
РАЦИОНАЛИЗЪМ (с.47) Валидни са само идеите, които произтичат от сетивно-реалните неща. Не са валидни идеите, до които човек би могъл да стигне по вътрешен път (пр. чрез интуиция или инспирация). Ако такъв човек признае за валидни също и онези идеи, които идват от моралната, от интелектуалната област, той е вече идеалист.
ПСИХИЗЪМ (с.48-49) Човек, който смята, че идеите (ако изобщо са налице) са свързани с определено същество, което разполага с идеите и тези идеи са свързани, прикрепени към съществото (одушевен свят). Психичното се приема като предпоставка за развитието на света.
ПНЕВМАТИЗЪМ (с.49) Човек, който смята, че идеите са свързани с определени същества, които са индивидуални, разполагат с идеите и са в състояние да действат, т.е. съществата са активни. Такъв човек приема присъствието на Духа или Духовете в света. Пневматизмът е учението за Духа.
МОНАДИЗЪМ (с.51-52) Човек, който открива въздействията на определени духовни Същества, но все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света. На света не може да съществува нищо чисто материално. Лайбниц: на света има една същност (монадата), която може да изгражда екзистенцията в себе си. Допуска се наличието на много монади, които са с най-различна яснота. Монадите се намират на различна степен: част от тях остават почти несъзнателни, друга част развиват в себе си неясни, съвсем тъмни представи; има монади, които сънуват; има и монади, които развиват в себе си будни представи. Монадистът не си представя конкретно духовните Същества, но размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена. Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер. Монадизмът е абстрактен спиритуализъм: в света има Дух, има Духове, но аз ги описвам само дотолкова, доколкото ги приемам като една същност, която си представяме по различен начин.
ДИНАМИЗЪМ (с.52-53) Това е мироглед, който обяснява мировите процеси с вложените в тях сили. Динамистът не признава, че това, което съществува, са различните степени на представните възможности, но и не приема, че има само външна реалност.
ФЕНОМЕНАЛИЗЪМ (с.53-54) Феноменалистът не твърди, че външният свят е действителен: това е просто свят, който ни се явява и нямаме право да твърдим за него нищо повече от това. Околният свят е реалният свят и ние не можем да говорим за друг свят. Светът, който ни се явява, възниква само поради това, че има определени процеси, които се разиграват в нашите сетива. Затова ние не можем да твърдим, че светът, който възприемаме, е "истинският" свят. Това е просто светът на феномените.
СЕНСУАЛИЗЪМ (с.54-55) Всичко, което смятаме, че имаме в лицето на феномените, всъщност сами сме го прибавили към тях. Достоверно е само това, което ни казват сетивата. Сенсуалистът просто извлича от феномените нещо, за което вярва, че то идва от разума, но всъщност се опира на това, което сетивата му дават като впечатления.
вж. също публикацията на Владимир Комаров тук
ПСИХИЗЪМ (с.48-49) Човек, който смята, че идеите (ако изобщо са налице) са свързани с определено същество, което разполага с идеите и тези идеи са свързани, прикрепени към съществото (одушевен свят). Психичното се приема като предпоставка за развитието на света.
ПНЕВМАТИЗЪМ (с.49) Човек, който смята, че идеите са свързани с определени същества, които са индивидуални, разполагат с идеите и са в състояние да действат, т.е. съществата са активни. Такъв човек приема присъствието на Духа или Духовете в света. Пневматизмът е учението за Духа.
МОНАДИЗЪМ (с.51-52) Човек, който открива въздействията на определени духовни Същества, но все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света. На света не може да съществува нищо чисто материално. Лайбниц: на света има една същност (монадата), която може да изгражда екзистенцията в себе си. Допуска се наличието на много монади, които са с най-различна яснота. Монадите се намират на различна степен: част от тях остават почти несъзнателни, друга част развиват в себе си неясни, съвсем тъмни представи; има монади, които сънуват; има и монади, които развиват в себе си будни представи. Монадистът не си представя конкретно духовните Същества, но размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена. Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер. Монадизмът е абстрактен спиритуализъм: в света има Дух, има Духове, но аз ги описвам само дотолкова, доколкото ги приемам като една същност, която си представяме по различен начин.
ДИНАМИЗЪМ (с.52-53) Това е мироглед, който обяснява мировите процеси с вложените в тях сили. Динамистът не признава, че това, което съществува, са различните степени на представните възможности, но и не приема, че има само външна реалност.
ФЕНОМЕНАЛИЗЪМ (с.53-54) Феноменалистът не твърди, че външният свят е действителен: това е просто свят, който ни се явява и нямаме право да твърдим за него нищо повече от това. Околният свят е реалният свят и ние не можем да говорим за друг свят. Светът, който ни се явява, възниква само поради това, че има определени процеси, които се разиграват в нашите сетива. Затова ние не можем да твърдим, че светът, който възприемаме, е "истинският" свят. Това е просто светът на феномените.
СЕНСУАЛИЗЪМ (с.54-55) Всичко, което смятаме, че имаме в лицето на феномените, всъщност сами сме го прибавили към тях. Достоверно е само това, което ни казват сетивата. Сенсуалистът просто извлича от феномените нещо, за което вярва, че то идва от разума, но всъщност се опира на това, което сетивата му дават като впечатления.
вж. също публикацията на Владимир Комаров тук
