ГОТФРИД ВИЛХЕЛМ ЛАЙБНИЦ
(GOTTFRIED WILHELM LEIBNIZ) 1646 – 1716
Крупен философ, учен и общественик. Роден в Лайпциг, син на професор по етика. На 15-годишна възраст вече е студент в Лайпциг. Получава висше образование в областта на философските, математическите, икономическите и правните науки. Лайпцигският университет отказва, поради непълнолетие, да му присъди докторска титла. Университетски диплом получава в градчето Алтдорф край Нюрнберг. Отказва се от преподавателска дейност и работи ката юрист. Заминава за Париж с дипломатическа мисия. По-късно в Лондон е избран за член на Кралското научно общество. Като дипломат и историограф пътува из Австрия и Италия. Папата му предлага да завежда библиотеката на Ватикана, но той отказва, защото не желае да бъде зависим от католическата църква. Умира в 1716 г. като завеждащ библиотеката на хановерския херцог. Автор е на редица стьчиненая, измежду които най-голямо значение в науката и философията имат: „Нов метод за максимумите и минимумите” (Nova methodus pro maximis et minimis), 1684; „Монадологията” (La Monadologie), 1714; „Теодицея” (Essai de Theodicee), 1714; „Нови опити върху разума" (Nouveaux Essais sur l’Entendement humain), 1765 (посмъртно).
Монадология
Монадология (резюме)
